Да благодарим на тая гад за стрес теста
По време на бедствие клишетата от типа " рецесията е опция " престават да се схващат като клишета и се трансформират в изначални житейски истини. Стрес пробата, на който ни подложи коронавирусът, концентрира погледа ни върху положението на цели системи от публичния живот, които сме неглижирали в рутината на всекидневието. Това ни дава опция да преосмислим много неща, свързани и с страната, и с бита си.
Тези 2 седмици или два месеца, които ще прекараме в изолираност, ще ни покажат същинското положение на нацията, а не подправената розова действителност на политиците или черногледството на обществените мрежи. Всичко, което следим кристално ясно пред очите си, е значимо:
1. Вече си отговорихме на базовия въпрос - кое е най-важно? Най-важен е животът . В името на живота си стоим у дома. Свободното придвижване, правото на събиране, приятното превозване в заведенията за хранене, скитането по моловете - всичко това е абсолютно значимо. Но животът е по-голям. Всичко може да бъде възобновено, в случай че се опазим в този момент.
2. Най-накрая се уверихме, че светът е свързан - един човек яде прилеп в Ухан и след 2-3 месеца международната стопанска система се разклаща, а хиляди умират. Ефектът на пеперудата. Ако при започване на януари бяхме сигурни, че Китай е някъде доста надалеч, в този момент сме наясно, че всичко е на един полет разстояние.
3. Видяхме, че регулацията не е просто ограничение, а въвеждане на ред в хаоса. Бързо стана ясно това, което ние прелестно знаем - че нямаме правила, по които да действаме при рецесия. Трябваше да обявим " изключително състояние ", щото нямаме механизъм да обявим нещо друго, примерно " национална карантина ". Защото не сме готови - по тази причина би трябвало и сега да се трансформират закони на кг. И държавното управление, и щабът действаха на правилото проба-грешка - заради това заран имаше едни правила, вечерта - други. Чудехме се, да вземем за пример, правилно ли е да се запасим, щом няма да излизаме от къщи, а германците поддържат от години лист за продуктите, които би трябвало да имат у дома при рецесия. Всички спешни проекти би трябвало да се прегледат и да се актуализират.
4. Видяхме, че е безумно да продължаваме да неглижираме бранша на опазването на здравето. Още с първата вълна заболели огромното безпокойство беше, че системата ще рухне. Започнахме да се вайкаме, че нямаме " вентилатори ", брояхме леглата в лечебните заведения. Започнахме да се тюхкаме за готовността на лечебните заведения, за неналичието на медицински сестри, за положението на районните здравни инспекции, в които през годините останаха да работят единствено пенсионери. В първите дни здравната система действаше като човек панически - фебрилни бяха препращани от една болница към друга. Едва в този момент обърнахме внимание, че медицинските сестри - тези, които са на първа линия в грижите за болните, работят против 800 лева заплата /а те от месеци стачкуват, държавното управление ги лъже, ние единствено с любознание гледахме по какъв начин висят по первазите/. С горделивост отбелязахме, че има доброволци, без да си даваме сметка, че такива се появяват, когато има дефицит на експерти.
5. Образователната система за три дни тряваше да скалъпи нещо, което назовава " отдалечено образование ". Разбира се, това е невъзможна задача, макар бодряшкото увещание за 90% подготвеност да се премине към нея. " Дистанционното образование " към този момент е - учителката спуска дилемите за деня през интернет, учениците връщат през интернет фотография на решените задания. Не е малко, само че не е и отдалечено образование. А е прелестно да имаме такова, тъй като децата и през идващите години ще имат грипни ваканции. Прекрасно е и да имаме народен учебен канал.
6. Научихме се да си мием ръцете. Както се майтапеше някой - в случай че можеше да има и вирус, поради който да си мием и краката... По-важното е, че заговорихме за предварителна защита , която би могла да отстрани огромна част от заболяванията. В този аспект страната изостава изрично и е в този момент му е времето да навакса.
7. Стана ясно, че " обществената изолираност " не значи да се затвориш самичък някъде, а да се затвориш у дома със фамилията си. Какво по-хубаво от това, прелестно време да се обърнем към най-близките си. Не единствено, че за 2-3 дни бе сготвено голямо количество манджи, само че и пролетното разчистване на домовете започва предварително. Сега ще се разбере кои бракове са непоклатими.
8. Може да приказваме за обществена изолираност, само че в действителност приказваме и за цифрова съгласуваност. Технологиите напреднаха с фантастична скорост през последните години и нужната ни в този момент цифрова връзка е налична. Ако този Гад коронавирусът ни беше блъснал преди 30 години, щяхме да се оправим по-трудно - тогава нямаше фейсбук и скайп, нямаше стрийм и ютуб. Проблемът е явен - тези технологии би трябвало да се постановат не за друго, а с цел да улесняват ежедневието ни.
9. И отново за технологиите - оправянето с казуса бе по-успешно там, където използваха технологиите по-бързо и по-успешно . За да проследят придвижването на хората, в Китай караха жителите на огромните градове да сканират QR код в градския превоз - по този начин бързо ставаше ясно кой е бил контактен с притежател на ковид, пътувал в метрото, примерно. В Тайван свързаха за един ден базите на граничния надзор и на опазването на здравето. Свързаха ги, щото ги имаха и им беше елементарно да ги свържат. Хубаво е да забележим къде сме ние - ние не сме сигурни дали две общини са свързани и мечтаем още за електронно държавно управление. Макар че общественото министерство в калабалъка даде обещание да не разкарва безработни и работещи пенсионери до бюрата по труда и Национален осигурителен институт, щото институциите щели да получат нужната информация служебно! А за какво не го правеха до момента? И ще продължат ли да го вършат и след рецесията? Или ще се върнем към положителната остаряла хартия, дето се разнася насам натам за кефа на чиновника?
10. Открихме хоум офиса - видяхме, че продуктивността не е обвързвана с това да затвориш един човек зад бюро, а да изградиш система за работа, която да включва ясно отчитане на задания. В този свят няма никакво значение къде ти е бюрото и дали работиш от 9 до 17 часа, значимо е да си работлив . Да се вижда резултатът от твоята активност.
11. Кризата сподели, че комерсиалната мрежа може да издържи много мощен напън - това е реалност, без значение от рецесията с защитни маски и празните лавици с тоалетна хартия. Но в това направление е значимо, че научихме какво ни е необходимо и задоволително, с цел да живеем. Чията и пармезанът не са измежду първостепенно нужните.
Важно е да се означи, че комерсиалната система устоя, тъй като стоките от първа нужда: олио, месо, яйца, мляко, сирене и така нататък - са българско произвеждане и нямаше проблем с логистиката. Огромно количество ТИР-ове с хранителни артикули бяха блокирани по пътищата на Европа, само че те са със артикули, от които може да се лишим за известно време. Колкото повече български артикули произвеждаме, толкоз по-дълго ще оцелеем.
12. Много пъти сме си казвали, че в някои страни има ред, а в други няма. Това е по този начин не тъй като хората са разнообразни, а тъй като редът е нещо, което се постанова до момента в който стане табиет, а след това просто се управлява безкомпромисно. За да може да има ред по време на рецесия, законите, подзаконовите актови и даже заповедите на министрите за въвеждане на ограничения при рецесия би трябвало да са ясни, изчерпателни и безапелационни.
Кризата демонстрира предстоящото - българите са способни бързо да преминат в спешен режим. Това не трябва да ни радва доста, защото е едно да оцеляваш при построени системи - примерно, на опазването на здравето, на образованието, друго е да действаш в неизградени и нероформирани системи, все едно е натамъняваш с тел нещо счупено.
Ето това е поуката от рецесията - да си оправим системите.
Тези 2 седмици или два месеца, които ще прекараме в изолираност, ще ни покажат същинското положение на нацията, а не подправената розова действителност на политиците или черногледството на обществените мрежи. Всичко, което следим кристално ясно пред очите си, е значимо:
1. Вече си отговорихме на базовия въпрос - кое е най-важно? Най-важен е животът . В името на живота си стоим у дома. Свободното придвижване, правото на събиране, приятното превозване в заведенията за хранене, скитането по моловете - всичко това е абсолютно значимо. Но животът е по-голям. Всичко може да бъде възобновено, в случай че се опазим в този момент.
2. Най-накрая се уверихме, че светът е свързан - един човек яде прилеп в Ухан и след 2-3 месеца международната стопанска система се разклаща, а хиляди умират. Ефектът на пеперудата. Ако при започване на януари бяхме сигурни, че Китай е някъде доста надалеч, в този момент сме наясно, че всичко е на един полет разстояние.
3. Видяхме, че регулацията не е просто ограничение, а въвеждане на ред в хаоса. Бързо стана ясно това, което ние прелестно знаем - че нямаме правила, по които да действаме при рецесия. Трябваше да обявим " изключително състояние ", щото нямаме механизъм да обявим нещо друго, примерно " национална карантина ". Защото не сме готови - по тази причина би трябвало и сега да се трансформират закони на кг. И държавното управление, и щабът действаха на правилото проба-грешка - заради това заран имаше едни правила, вечерта - други. Чудехме се, да вземем за пример, правилно ли е да се запасим, щом няма да излизаме от къщи, а германците поддържат от години лист за продуктите, които би трябвало да имат у дома при рецесия. Всички спешни проекти би трябвало да се прегледат и да се актуализират.
4. Видяхме, че е безумно да продължаваме да неглижираме бранша на опазването на здравето. Още с първата вълна заболели огромното безпокойство беше, че системата ще рухне. Започнахме да се вайкаме, че нямаме " вентилатори ", брояхме леглата в лечебните заведения. Започнахме да се тюхкаме за готовността на лечебните заведения, за неналичието на медицински сестри, за положението на районните здравни инспекции, в които през годините останаха да работят единствено пенсионери. В първите дни здравната система действаше като човек панически - фебрилни бяха препращани от една болница към друга. Едва в този момент обърнахме внимание, че медицинските сестри - тези, които са на първа линия в грижите за болните, работят против 800 лева заплата /а те от месеци стачкуват, държавното управление ги лъже, ние единствено с любознание гледахме по какъв начин висят по первазите/. С горделивост отбелязахме, че има доброволци, без да си даваме сметка, че такива се появяват, когато има дефицит на експерти.
5. Образователната система за три дни тряваше да скалъпи нещо, което назовава " отдалечено образование ". Разбира се, това е невъзможна задача, макар бодряшкото увещание за 90% подготвеност да се премине към нея. " Дистанционното образование " към този момент е - учителката спуска дилемите за деня през интернет, учениците връщат през интернет фотография на решените задания. Не е малко, само че не е и отдалечено образование. А е прелестно да имаме такова, тъй като децата и през идващите години ще имат грипни ваканции. Прекрасно е и да имаме народен учебен канал.
6. Научихме се да си мием ръцете. Както се майтапеше някой - в случай че можеше да има и вирус, поради който да си мием и краката... По-важното е, че заговорихме за предварителна защита , която би могла да отстрани огромна част от заболяванията. В този аспект страната изостава изрично и е в този момент му е времето да навакса.
7. Стана ясно, че " обществената изолираност " не значи да се затвориш самичък някъде, а да се затвориш у дома със фамилията си. Какво по-хубаво от това, прелестно време да се обърнем към най-близките си. Не единствено, че за 2-3 дни бе сготвено голямо количество манджи, само че и пролетното разчистване на домовете започва предварително. Сега ще се разбере кои бракове са непоклатими.
8. Може да приказваме за обществена изолираност, само че в действителност приказваме и за цифрова съгласуваност. Технологиите напреднаха с фантастична скорост през последните години и нужната ни в този момент цифрова връзка е налична. Ако този Гад коронавирусът ни беше блъснал преди 30 години, щяхме да се оправим по-трудно - тогава нямаше фейсбук и скайп, нямаше стрийм и ютуб. Проблемът е явен - тези технологии би трябвало да се постановат не за друго, а с цел да улесняват ежедневието ни.
9. И отново за технологиите - оправянето с казуса бе по-успешно там, където използваха технологиите по-бързо и по-успешно . За да проследят придвижването на хората, в Китай караха жителите на огромните градове да сканират QR код в градския превоз - по този начин бързо ставаше ясно кой е бил контактен с притежател на ковид, пътувал в метрото, примерно. В Тайван свързаха за един ден базите на граничния надзор и на опазването на здравето. Свързаха ги, щото ги имаха и им беше елементарно да ги свържат. Хубаво е да забележим къде сме ние - ние не сме сигурни дали две общини са свързани и мечтаем още за електронно държавно управление. Макар че общественото министерство в калабалъка даде обещание да не разкарва безработни и работещи пенсионери до бюрата по труда и Национален осигурителен институт, щото институциите щели да получат нужната информация служебно! А за какво не го правеха до момента? И ще продължат ли да го вършат и след рецесията? Или ще се върнем към положителната остаряла хартия, дето се разнася насам натам за кефа на чиновника?
10. Открихме хоум офиса - видяхме, че продуктивността не е обвързвана с това да затвориш един човек зад бюро, а да изградиш система за работа, която да включва ясно отчитане на задания. В този свят няма никакво значение къде ти е бюрото и дали работиш от 9 до 17 часа, значимо е да си работлив . Да се вижда резултатът от твоята активност.
11. Кризата сподели, че комерсиалната мрежа може да издържи много мощен напън - това е реалност, без значение от рецесията с защитни маски и празните лавици с тоалетна хартия. Но в това направление е значимо, че научихме какво ни е необходимо и задоволително, с цел да живеем. Чията и пармезанът не са измежду първостепенно нужните.
Важно е да се означи, че комерсиалната система устоя, тъй като стоките от първа нужда: олио, месо, яйца, мляко, сирене и така нататък - са българско произвеждане и нямаше проблем с логистиката. Огромно количество ТИР-ове с хранителни артикули бяха блокирани по пътищата на Европа, само че те са със артикули, от които може да се лишим за известно време. Колкото повече български артикули произвеждаме, толкоз по-дълго ще оцелеем.
12. Много пъти сме си казвали, че в някои страни има ред, а в други няма. Това е по този начин не тъй като хората са разнообразни, а тъй като редът е нещо, което се постанова до момента в който стане табиет, а след това просто се управлява безкомпромисно. За да може да има ред по време на рецесия, законите, подзаконовите актови и даже заповедите на министрите за въвеждане на ограничения при рецесия би трябвало да са ясни, изчерпателни и безапелационни.
Кризата демонстрира предстоящото - българите са способни бързо да преминат в спешен режим. Това не трябва да ни радва доста, защото е едно да оцеляваш при построени системи - примерно, на опазването на здравето, на образованието, друго е да действаш в неизградени и нероформирани системи, все едно е натамъняваш с тел нещо счупено.
Ето това е поуката от рецесията - да си оправим системите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ